Каква е разликата между термините „семейна психотерапия”, „семейно психологическо консултиране”, „семейна подкрепа” и „семейна терапия” при деца с проблеми в развитието?

През последните години нарастват професионалните и обществените дебати относно съдържанието и употребата на термините семейна психотерапия, семейно психологическо консултиране, семейна подкрепа и семейна терапия при деца с проблеми в  развитието в психо-социалната практика.

1. Семейна психотерапия

Теорията и практиката на семейната психотерапия е едно от най-бързо развиващите се направления в съвременната психотерапия. Съществуват различни дефиниции, с оглед да се изясни същността й, ето и по-популярните:

• Семейната психотерапия е форма за провеждане на психотерапия, опираща се на принципите на основните методи, включени в нея – психоаналитичен метод, личностно ориентиран, психодрама, гещалтерапия и други, насочени към разрешаване на проблемите в конкретно семейство.
• Семейната психотерапия представлява комплекс от методи и средства в психотерапията, насочени към корекция на психологически, социален и биологически статус на клиента в семейството и чрез помощта на семейството.
• Семейната психотерапия е самостоятелно направление в психотерапията, включващо в себе си много методи, опиращи се на определени теории.
• Семейната психотерапия се определя като система от психологически въздействия върху семейството като на жива, открита система с цел оптимизация на нейното функциониране.

Общите цели на различните методи в семейната психотерапия се свеждат до „промяна в нагласата за възникналия проблем, създаване на алтернативни модели за разрешаване на актуалните проблеми, чрез пряко или косвено вмешателство, намаляване на емоционалната въвлеченост на членове от семейството в симптоматично поведение, модификация на границите в подсистемите, корекция на различните форми йерархично несъответствие, подобряване на комуникацията между членовете в семейството и др.

2. Семейно психологическо консултиране

Семейното психологическо консултиране е тясно свързано със семейната психотерапия. Ориентирано е към разрешаване преди всичко на междуличностни конфликти. Неговата цел се свързва с оказване на психологическа помощ за справяне с актуални проблеми, свързани с ежедневието и междуличностните взаимоотношения на отделния човек и/или група от хора.

Обект на психологическото консултиране е, от една страна психически здравия човек, а от друга страна човекът и/или групата с конкретен проблем като и в двата случая фокусът на вниманието е насочен към търсене и откриване на адекватни и рационални за конкретното време модели на поведение. Подчертава се неговата краткосрочност, която може да се приеме и като диференциален белег от психотерапията и в частност от семейната психотерапия, като несъмнено има много допирни точки с консултирането, използвано в социалната работа.

Семейното психологическо консултиране акцентира и подпомага преодоляването на кризи от различни аспекти на семейния живот. Обект на него е както отделната личност, така и връзките и взаимодействието й с обкръжаващия я свят. В ролята на консултант може да влезе само професионалист добре запознат с постиженията на съвременната психология, психиатрия, психотерапия, социална работа и в частност добре обучен специалист от други, сродни помагащи професии.

3. Семейна подкрепа

Семейната подкрепа като вид работа, използва голяма част от понятийния апарат, познат от традиционната психотерапия. Работата със семействата, осъществявана от социалните работници предхожда фамилната терапия като вид практика.

Семейната подкрепа може да бъде определена като оказване на помощ чрез поредица от инструкции и съвети, с цел превенция или ранна интервенция, насочена към отделен член от семейството, съпружеската двойка, родителите, цялото семейство и обществените групи.

Тук се откриват основните идеи, заложени както в семейната психотерапия, така и в семейното психологическо консултиране.

4. Фамилна терапия при деца с проблеми в развитието

Семейната психотерапия е едно от направленията в психотерапията. Практиката доказва, че терапията насочена само към конкретно дете е недостатъчно ефективна, ако към нея не бъдат привлечени неговите близки. Тук се изисква добро познаване на съвременната психология и психотерапия, като разликата се открива в по-оперативния им подход към близките и родителите на детето.

Активното взаимодействие между нуждаещите се и специалистите от една страна и между самите професионалисти от друга, дава възможност за много съвместни дейности. Следователно обединените усилия на различни специалисти, имащи отношение към работата със семейства, могат да разширят познанието в тази област, да уточнят употребата и съдържанието на използваните от тях понятия и да преформулират рамките на своята дейност.