- В контакти
- astrofedeliya@abv.bg
- astrofedeliya
Login Form
КАКВО ЩЕ ПОСТИГНЕ ПСИХОЛОГЪТ С КОНСУЛТАЦИИТЕ СИ?
1. Умение за вътрешно слушане. За да се подобри способността на клиента да преживява, изразява и наименова правилно собствените си преживявания. За обучението на клиента в умения за вътрешно слушане е необходимо да се разкрие пред клиента значимостта от разбирането и правилното наименование на собствените чувства. Важно е да се изтъкне, че това е полезно умение, чрез което клиентът ще разбира както себе си, така и другите по-добре. Чрез „слушане” на вътрешни процеси, клиентът ще отграничи истинските си желания, ценности от онези, които са му били внушени от обществото.
2. Умения, основани на разбирането за емоционална интелигентност. Консултантът може да обучи клиента в „азбуката” на емоционалната интелигентност и така да „задвижи” процеса на самоизследване. При това психологическо обучение клиентът усвоява базисни знания в областта на емоциите – по отношение на тяхното преживяване, изразяване и регулация.
3. Особено внимание се отделя на умението за контрол на емоциите: да се осъзнае какво се крие зад едно чувство (напр. Чувството на гняв, което би могло да бъде предизвикано по различни причини като срещата на препятствие по пътя към целта или чувството на вина) и на усвояването на начини за овладяване на безпокойствието, гнева и тъгата.
4. За ключово социално умение се счита емпатията – вникването в чувствата на другите, способността да се заеме тяхната позиция и уважението към различната гледна точка. Обучението на умения да осъзнаваш чувствата си се отнася до повишаване на разбирането за това, че може да си неосъзнат за чувствата си (особено за негативните) и да ги подтискаш. Емоционалната интелигентност е свързана с разбирането, че ние може понякога или да не осъзнаваме, или да бъдем селективно „невнимателни” към някои от чувствата си. Важно е обаче да разберем, че при рефлексия върху причините за определено свое поведение ние можем да осъзнаем например, че в нас в определена ситуация е присъствало чувството за възмущение, което ни е тласнало към пасивно-агресивно поведение. Друг важен компонент на емоционалната интелигентност е приемането на собствените емоционални преживявания.
5. Дълбока себеувереност. Дълбоката себеувереност е свързана с разбирането, че онова, което сме ние, е точно онова, което трябва да бъдем, и всичко, от което се нуждаем. Изискванията и очакванията на другите – оценки, критика и манипулации – нарушават границите на „райската градина от спонтанност”, в която сме се намирали като деца. Първоначално можем да реагираме на това с гняв и възмущение.
6. Себеприемане. Себеприемането се отнася до готовността да признаеш всички свои страни без цензура и оценка. Това е откритостта на нашите преживявания. В много случаи себеприемащият се индивид може да предприема действия, които впоследствие да се окажат слущаващи и социално неприемливи.
7. Личностен интегритет. Всеки от нас е цялостен човек, но въпреки това ние имаме различно чувство за интегритет. Това чувство на цялостност е резултат на себеприемане. Това е усещането – да си изцяло „тук” присъстващ.
8. Себефрагментиране. Това понятие се отнася до начина на мислене за себе си, при който ние се разделяме на приемливи и неприемливи части. Това е начин да „свалиш” отговорността от себе си и да обвиняваш другите хора и обстоятелствата за преживяванията си
9. Съмнение в себе си. Съмнението в себе си означава наличие на базисно недоверие в себе си, другите хора и жовота. То е резултат от себефрагментирането. Съмнението в себе си лежи в основата на много колебания, които осъзнаваме. То влияе върху вътрешния оценяващ процес и води личността до съмнение във валидността на собствените мисли и чувства.
10. Мит за наличие на фундаментална грешка. Това е свързано с допускането, че има нещо нередно в нашата базисна способност да продуцираме „правилни” възприятия, мисли, чувства. Това следва от предположението, че има само един правилен начин на мислене – чувстване. Това е убеждение от същностен характер, което лежи в основата на съмнението в себе си.
Обучението на клиента, в случая, се свежда до повишаване на осъзнатостта му за тези понятия и феномени, които те отразяват, което може да бъде използвано от него за обмисляне на алтернативи за по-жизнеутвърждаващ начин на мислене. Клиентът трябва да изследва досегашния си начин за справяне със съмнението в себе си – чрез отричане или отбягване на вътрешното колебание, и да се разграничи спрямо него. Тук се включва разбирането, че преодоляването на съмнението в себе си може да се постигне чрез чувството за интегритет, т.е по пътя на себеприемането, означаващо осъзнаване на текущите убеждения, мисли и чувства, както и на нова, по-позитивна и реалистична алтернатива на мислене.
Също така необходимо е клиентът да разбере, че не трябва да се опитва да промени мислите, чувствата и желанията си. Трябва да се повиши неговото осъзнаване за това, че е необходимо да се откаже от интенционалния контрол върху мислите, чувствата и поведението си. Загубата на контрол би му дала шанса да се възприеме като неинтенционално себе-разгръщащ се и балансиран, което е начин да оцени естествената си разположеност към интегритет.
11. Поставяне на реалистични цели. Консултантът може да обучи клиента в поставянето на реалистични идеи, като повиши осъзнаването му за това, че нереалистично високите цели водят до тревога, при опита те да бъдат постигнати, а краткосрочните цели подкрепят мотивацията.
12. Използване на визуализацията. В процеса на консултацията могат да бъдат извлечени и преживени чувства до своя естествен завършек, които са били потиснати досега по повод минали събития. Също така консултантът може да обучи клиента в използването на тази техника, по отношение на случаите, когато трябва да се вземе важно решение за бъдещето. В този случай клиентът трябва да си представи съответната ситуация и да фокусира вниманието си върху чувствата, които възникват в него по повод на тази ситуация. Например при колебание дали да се ожени за определен човек, клиентът трябва да си представи себе си като женен за този човек, и в зависимост от чувствата, които преживява в тази ситуация, да вземе решение.
13. Вземане на решение по рационален начин. В този случай консултантът може да обучава клиента по отношение на значението, което имат чувствата при вземане на решение. Така клиентът се научава при взимане на решение да отчита и своето емоционално състояние, напр. на импулсивност, която му е пречила до сега да бъде рационален в избора си.