Login Form

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Посъчувствай ми, мамо!

Детето ви много обича да му съчувствате? Даже и да не се удари силно, сълзите вече бликат от очите му и бяга към вас да се оплаче. Вие го хващате за ръка, галите удареното място, жалите и утешавате. Всичко това е нормално, стига да не се случва на всеки пет минути.

Ако вашето съкровище постоянно изисква вниманието ви, вечно виси в ръцете ви и се жалва за всяка дреболия, това вече е повод да се замислите. Дали не изпитва недостиг на внимание? Стигат ли му вашите ласки? Не ви ли ревнува от нещо? Възможно е вашето семейство да се е увеличило и някой друг да изисква вниманието ви, а хлапето се чувства пренебрегнато и сериозно ревнува любимата си мама?

Всяко дете, независимо колко на брой имате, трябва да получи своята част от грижите и любовта ви. Възможно е наистина да не му достига вниманието ви и неговото хленчене да е хитра маневра за получаване на ласки.

Когато ситуацията с жалбите и хленченето се повтори отново, опитайте да поговорите с детето така: „Тъжно ми е, че плачеш и не ти е добре. Какво мога да направя за теб? Много искам да ти стане по-леко и да не страдаш.”

След това, естествено, ще трябва да направите според силите си това, за което ви помоли детето. А следващия път, когато то отново започне да се жалва, просто го попитайте: „Ти май искаш да направя… (действието, за което е помолило предишния път)? Аз много те обичам и можеш направо да ме помолиш да… Така ще ми е по-лесно да те разбера и да ти помогна.”

Не бива да допускате да се закрепи асоциацията „болка-ласка” или „контузия-мамината жал и нежност”. Ако забележите, че детето съзнателно се наранява, непременно се постарайте да го разбере: „Видях, че се удари нарочно. Ако искаш да се поглезиш, кажи ми го следващия път. Ако ми кажеш: „Мамо, целуни ме/прегърни ме”, ще го направя веднага.”

Дори и най-малкото дете е способно да построи логическа верига от действия и нашата родителска задача е да му помогнем да не прави грешни и вредни връзки.

Естествено, посъчувствайте на детето, което е паднало и изпитва болка, това наистина е необходимо. Не се карайте на „лошата пръчка”, в която се е спънало и не го карайте да набие вратата, в която случайно се е ударило. Това не е много добър метод и може впоследствие да доведе до напълно ненужни и сериозни проблеми на детето. То винаги търси „виновника”, за да го „накаже”.

Никога не отблъсквайте детето, когато идва при вас със своите малки беди и проблеми.

Това, че идва именно при вас, говори за неговото безгранично доверие, за неговата голяма любов. Важно е детето от раждането си да знае как да потърси подкрепата ви. Тогава контактът помежду ви ще стане по-тесен, ще ви е по-лесно да разбирате детето си, както и да му помагате в бъдеще, когато порасне.

Ролята на бащата в семейството

Мъжете реагират различно на бременността у жената – с желание да закрилят жената, с увеличена гордост за брака и за своята мъжественост (нещо, за което мъжете винаги се тревожат до известна степен), с радостно очакване на детето. Но дълбоко в себе си те могат да изпитват чувство на изоставеност подобно на малкото момче, когато научи за очакваното ново бебе.

Това чувство може да намери израз в раздразнителност към жената, в желание да прекара повече време със своите приятели или да флиртува с други жени.

Тези реакции оставят жената без подкрепа, когато най-много се нуждае от нея в началото на този непознат етап от нейния живот. Бащата се чувства особено много изоставен, докато жена му е в родилния дом с първото дете. Той помага при нейното настаняване там, където десетки хора поемат грижите за нея. След това той е наистина самотен, без да знае какво да прави след свършването на работния ден. Пред него има две възможности: да седи в чакалнята, прелиствайки стари списания, разтревожен за състоянието на жена си, или да се завърне в невероятно пустия си дом. Нищо чудно, че в такъв момент мъжът може да отиде в кръчмата с приятели. Сред колегите си той е обект на внимание, но тук преобладават шегите. При посещенията в родилния дом той не може да се почувства глава на семейството – той е обикновен посетител в определения за това час. При изписването от родилния дом грижите на майката (а и на бабата и останалите помощници) са насочени към бебето и ролята на бащата се свежда до роля на носач. Не искам да кажа, че в този момент бащата очаква или трябва да бъде все на вниманието, а че той неизбежно се чувства омаловажен и разочарован.

Каква помощ може да окаже бащата през първите седмици?

Бащата не бива да се учудва на смесените чувства, които изпитва от време на време към жена си и към бебето през време на бременността, през време на техния престой в родилния дом и след завръщането им в къщи. Той не трябва да забравя, че това е един период, много по-труден за жена му, отколкото за него. Тя е прекарала нещо подобно на операция. У нея са настъпили значителни физиологични промени. Ако това е първото й бебе, тя неволно се безпокои. Всяко бебе изисква отначало големи физически и морални усилия. В болшинството случаи чувствата са по-явни и по-силни, отколкото у мъжа. Ето защо през този период повечето жени се нуждаят от много подкрепа и разбиране от страна на своите съпрузи. За да могат да отдават много на бебето, майките трябва да получават повече от обикновеното. Отчасти това се отнася до практическата помощ в грижите за детето и домакинството, но в по-голяма степен – до морална подкрепа: търпение, разбиране, зачитане, любов. Положението на бащата може да бъде усложнено от факта, че ако жена му е уморена и разстроена, тя няма сили да изглежда привлекателна и да отдава дължимото на неговото внимание. Тя може да се оплаква. Но ако той осъзнае каква голяма нужда има тя от неговата помощ и любов, той ще й оказва всестранна подкрепа. Бащата и неговото дете. Някои бащи са израснали с мисълта, че грижите за децата са изцяло женска работа. Но мъжът може да бъде нежен баща, без да губи своето мъжко достойнство.

Известно е, че духовната близост и другарство между бащата и децата са от жизнено значение за формирането на техния характер. Ето защо той трябва да влезе в ролята си на истински баща от самото начало. Тогава е най-лесно, защото майката и бащата се учат заедно да бъдат родители. В някои градове се организират курсове и за бъдещи бащи. Ако през първите две години бащата предоставя всичко на майката, тя неизбежно започва да ръководи. По-късно за бащата ще бъде трудно да влезе в ролята си на родител.

Разбира се, не искам да кажа, че бащата трябва да участва наравно с майката при храненето и подсушаването на бебето. Но е полезно да върши това от време на време. Например в неделя той може да приготвя храната за бебето. През първите седмици той може да замества уморената майка при изкуственото хранене на бебето през нощта. Би било добре, ако и той може да придружава бебето в детската консултация. Така ще има възможност да получи отговор на вълнуващите го въпроси, чиято значимост според него жена му не осъзнава.

Това е приятно и за лекаря. Разбира се, има и бащи, които настръхват при мисълта, че могат да помагат при гледане на бебето. Няма никакъв смисъл те да бъдат насилвани. Повечето от тях започват да се радват на своите деца по-късно, когато „заприличат на хора”. Много бащи обаче се стесняват и трябва да бъдат поощрявани да се грижат за децата си.

 

„Мамо, моля те, притесняваш ме!”

Важните неща при възпитанието, които често забравяме…

Случайно дочута фраза „Мамо, моля те, притесняваш ме” може да ни накара да си припомним и изброим всички неща, които искаме да направим с децата си, докато са все още малки, сладки и възприемчиви. Повечето майки сме затънали в дебрите на майчинството, улисани в ежедневието, забравяме, че нашите деца ще отраснат и отлетят преди да сме имали време да направим и обсъдим важните неща, които като родители сме се надявали, че ще ги подготвят за щастлив и ползотворен живот.

Какво можем да направим за нашите деца, преди те да израстат раздразнителни, с побъркани хормони юноши?

  • Да ги целуваме повече.
  • Да ги научим да седят на столовете си, когато се хранят.
  • Да ги научим на добри обноски.
  • Да работим повече върху техните „моля” и „благодаря”.
  • Да им покажем колко е важен моментът „очи в очи”. Да, трябва да гледат в очите човека, с когото разговарят.
  • Да отделяме повече време, за да слушаме техните истории. Добрият родител преди всичко е добър слушател.
  • Да изслушаме кого обичат или не обичат в градината и училището. Вижданията им относно връзките са очарователни.
  • Да им покажем колко много обичаме баща им, дори когато се караме.
  • Да ги слагаме да лягат рано. Изследванията показват, че децата, които стоят до късно е по-вероятно да страдат от депресия.
  • Да прекарваме по-малко време пред телевизора и да излизаме по-често.
  • Да играем повече игри заедно.
  • Да ги научим да имат избор. Нека те да знаят, че при даден проблем съществуват много варианти на решение.
  • Да гледаме заедно стари мюзикъли като „Оливър”, „Магьосникът от Оз” и „Мери Попинс”, преди да са започнали да въртят отегчено очи в знак на негодувание.
  • Да ги запишем да свирят на инструмент.
  • Да ги пускаме сами из квартала, когато станат достатъчно големи – да успеят да го проучват и опознаят, за да могат да ходят сами на училище.
  • Да им дадем повече време да се шляят и фантазират.
  • Да им покажем колко е важно да се грижиш за другите, независимо дали става въпрос за това да сготвиш храна, почистиш или се притичаш на помощ на възрастен съсед.
  • Да ги окуражим да поемат повече отговорности за своите действия, без значение за какво се отнася.
  • Да ги научим колко трудно се изкарват и колко лесно се харчат парите.
  • Да ги научим да готвят.
  • Да ги научим да преодолеят и победят страха си към кучетата.
  • Да им позволим да отгледат домашен любимец.
  • Да ги научим на честност.
  • Да ги научим да прощават.
  • Да ги насърчим и наградим, когато проявят свободомислие.
  • Да ги научим да са реалисти.
  • Да им обясним, че работим, защото обичаме работата си.
  • Да им обясним, че макар и да не ходим всеки ден до офис /ако работим у дома/, нашата работа е толкова важна, колкото и тази на баща им.
  • Да ги научим да ценят труда на мама и татко.
  • Да им покажем, че мама е наясно с почти всичко.
  • Да ги убедим , че в живота не всичко е черно или бяло.
  • Да ги научим, че щастието е в малките неща.

 

Преселването в детската стая

Като правило, това не е лесна операция, даже понякога е сложна и продължителна като „Пустинна буря”.

Като правило, възрастта между първата и втората годинка е подходяща за тази промяна. Не всички семейства имат възможност за отделна стая. В такъв случай обособете кът за детето с помощта на параван или някаква етажерка, но да е видно, че то си има собствено пространство в родителската спалня. Преместването е най-безболезнено, когато се свърже с нещо ново в живота на цялото семейство – например покупката на нов дом. Дори и да не е така, ремонтът на бъдещата детска също е достатъчна промяна – новите мебели, красивите перденца, закачливите лампи и кошовете с играчки са нещо, което дава нов облик на старата стая. Обяснете на детето, че това красиво кътче е специално за него и от днес то ще играе и спи тук.  Начините за привикване към новото положение са много, но родителите са тези, които избират как да се държат в зависимост от характера и темперамента на своето дете. Възможно е да сложите детето на собственото му легло, а вие да поседите до него и му почетете приказка, като оставите нощната лампа да свети и не му позволявате да става и да бяга в родителската спалня. Има и друг, по-мек метод – да го оставите да заспива на вашата спалня и после да го пренасяте в неговата стая, за да се събужда там. Но това носи риска посред нощ (и всяка нощ) да ви посещава, когато се събуди. Но се умилявайте, а го вземете на ръце и, без да се впускате в дискусии с него, го отнесете обратно в стаята му.

Който и метод да изберете, бъдете настойчиви и търпеливи. Не се карайте и не прибягвайте до насилие, за да го задържите в детската. Този период е нещо като тест за издръжливост на нервите и ако го преодолеете успешно, ще имате спокоен и пълноценен сън. Ако вече имате по-голямо дете, навярно се вълнувате от въпроса няма ли да си пречат едно на друго. Възможно е докато привикнат с новото положение да не спят особено спокойно. Но ще свикнат. Децата имат здрав сън и обикновено не се будят дори едно от тях да се събуди и да проплаче нощем. При тази ситуация има и един плюс – има вероятност малкият човек да приеме с желание преселването при баткото/каката като знак, че и той е в редиците на „големите”. И в двата случая поне на първо време оставяйте нощна лампа включена или вратата на детската отворена, за да можете да се притечете „на помощ”. Така детето ще знае, че макар и отделено от вас, може да разчита на вашата отзивчивост. Има и семейства, при които майката спи с детето, а таткото – отделно. Или децата са поделени и всяко спи с родител. Ако това положение ви устройва напълно, вие надали бихте приели съвет. Но все пак нека отбележим, че съпрузите трябва да имат собствено пространство и то не им трябва само за секс, а за общуване. Често покрай грижите за децата жените забравят, че не са само майки. А интимния живот има огромно значение за семейната хармония. Малко са хората, които могат да се отпуснат, когато до тях спи дете. Много по-спокойно бихте споделяли шеги, мечти и ласки, ако сте сами в стаята, без да се страхувате, че смехът ви би нарушил съня на дребосъка. Ако битовите условия ви позволяват да обособите детска стая – непременно го направете. На всеки човек, включително и на най-малкия, му е нужно лично пространство. Това се отнася особено за съня. А на сутринта малките обожават да връхлетят в родителската спалня и да полежат при мама и татко дори само за минутка. Не ги лишавайте от тази радост – та те цяла нощ са били разделени от вас и просто им е доскучало!

 

Проблеми в общуването

Как да общуваме с детето си

Отдавна е известно, че ако човек силно иска да направи нещо, то той обезателно ще намери начин и време за реализирането му! Та нали казваме – „Ако искаш – намираш начин, ако не искаш – намираш причини!”. Това действително е така.. При желание винаги ще намерим време да поговорим с детето си. Дори това да е само половин час. Това безусловно ще окаже благотворно влияние на развитието му. Ако пък действително нямаме възможност дори за това, е необходимо да му се извиним, че не можем да му отделим поне малко от времето си. Да му обещаем, че при първата възможност ще го сторим. Задължително трябва да спазим обещанието си, за да не изгубим неговото доверие! И ако действително го направим, то детето ни винаги ще чака нетърпеливо тези моменти, независимо колко са редки.

Най-доброто, което можем да направим при общуване с детето си е внимателно да го изслушваме! Когато то ни говори нещо не трябва да го прекъсваме – нали и то не ни прекъсва, когато му говорим! Детето чувства своята зависимост от нас, но не трябва да използваме това като преимущество в наша полза! Понякога е добре да повтаряме неговите думи, да обобщаваме казаното от него („ти каза…”, „това значи…”). Тогава то ще разбере, че действително внимателно го слушаме и се замисляме над казаното от него. Нека се отнасяме с детето като с равен!

За любовта към децата е необходимо свободно време! Основна цел на възпитанието на децата е постигане на нравствена връзка с тях. Затова най-полезно е родителите в никаква, даже най-ранна възраст, да не гледат на детето като същество, което нищо не разбира и не забелязва. За съжаление, много хора днес страдат именно от липса на свободно време, а това води след себе си остър дефицит на нежност и ласки. В минутите на непосредствено общуване на родителите с детето, когато именно възниква взаимното доверие и разбиране, се извършва в най-истинския смисъл процеса на възпитание на малкия човек. Детето дълго си спомня, преосмисля своето общуване с бащата и майката, „храни” се с техните чувства и мисли. По този начин родителите дори и неволно оставят определена следа, като формират личностното начало у децата си.

Постоянната липса на контакти между родители и деца по най-пагубен начин се отразява на развитието, емоционалната култура, нравственото и психичното здраве на детето.

 

Проблеми в общуването между родители и деца

Общуването, комуникацията между хората е една много важна характеристика в човешкото развитие! И най-важно е то, когато детето расте, когато изгражда своите морални и ценностни устои!

Не е важно само какво ще кажеш, но и как ще го кажеш. /притча/

Да се разговаря с децата е истинско изкуство. Често техните послания са толкова добре кодирани, че за възрастния човек е трудно да ги разшифрова. Често родителите се ядосват на разговорите си с децата, защото понякога те не водят доникъде. Родителите се стремят думите им да бъдат убедителни, но те знаят колко много усилия им коства това. Общуването с децата е пълноценно, когато успеем да преодолеем родителското си неодобрение и проявим нов тип отношение, в основата, на което стои разбирането. Детето не е в състояние да слуша никого, когато е обзето от силни емоции. В такъв момент то не може да приеме утехата, съвета или уместния укор. Гневът е най-скъпо струващата емоция в отношенията между родителите и децата. Нормално е да се ядосваме, нормално е да изпитваме гняв към неща, които ни дразнят, но неумението да контролираме отрицателните емоции още повече засилва проблема. Ако не успеете да овладее гнева си по-добре е родителят да сподели какво чувства. Общуването между родители и деца е труден процес, но не е невъзможен. В собствените негативни чувства. Добрият родител преди всичко е добър слушател. Следващото значимо умение при общуването с децата е задаването на въпроси. Насърчавайте детето си да описва своите чувства и мисли и причините, които го разстройват. Задавайте отворени въпроси типа: Как се чувстваш по повод на това, което се е случило? Какво точно стана? Как ти въздейства? Каква беше твоята реакция? Как мислиш, че трябва да постъпиш? Какви идеи би предложил за преодоляване на проблема? Как ще обясниш ситуацията? Разкажи ми какво се случи? Родителят може да помогне за постигането на емоционална стабилност на децата си чрез активното слушане. Колкото по-добре слушаме това, което ни казват децата, толкова по-добре ще ги разбираме. Контролирайте собствените си емоции. Помнете, че гневът е лош съветник и не би решил никакъв проблем, точно обратното би го задълбочил. Помагайте на децата си да правят избори. Нека те да знаят, че при даден проблем съществуват много варианти на решение. Всяко едно решение би довело до определени последици. Когато говорите с тях за различните варианти и техните последици, те по-лесно биха могли да направят избор. По-добре е да се правят грешни избори, отколкото нищо да не се прави въобще. При грешен избор могат да се анализират грешките и това да се превърне в натрупване на опит, който да се трансформира в знание. Опитвайте се вместо да реагирате на лошото поведение да реагирате на мотива, който стои зад него.  Всяко поведение е провокирано от някаква причина или скрит мотив, свързан с неосъзнати убеждения. Важно е да разберем убежденията, заради които децата вършат нещо с негативна насоченост. С промяната на погрешното убеждение променяме и поведението. Междуличностното общуване е взимодействие, колкото индивидуалното, толкова и социално. Изградените семейни модели на общуване се пренасят и в общуването извън семейството – в училище, сред приятелския кръг и другото обкръжение. Ако детето не е формирало самостоятелно отношение и изграждане на лични позиции в семейството в периода на пубертета ще попадне под силното влияние на приятелския кръг или референтни групи. Не винаги това влияние е с положителна насоченост. Ефективното междуличностно общуване между родители и деца може да се осъществява чрез различни форми, но като специфичен човешки продукт, то винаги кореспондира с потребността от обич, доверие, разбиране. Всеки родител обича детето си. Но обичта означава да бъдеш с детето си, да бъдеш внимателно и толкова дълго, докато се убедиш, че то вече умее да взема правилни решения. Някак си несъзнателно ние като че ли показваме по-лесно раздразнението и гневът, отколкото обичта към децата си. Обичта означава нещо повече от това да се грижиш за детето. Тя е свързана с това да останеш до него и да споделиш неговото щастие, успехи, неуспехи и разочарования и да го подкрепиш в реализирането на най-трудните му избори, дори когато не си съгласен с тях. Цял живот се учим как да бъдем добри родители, не забравяйте това и всичко е наред!

 

Конфликти на родители и тийнейджъри

Според психолозите, конфликтите между подрастващите и възрастните се дължат на сблъсък на интереси. А тези конфликти могат успешно да се разрешат само при желание от двете страни да постигнат съгласие. За повечето конфликти могат да се намерят решения, които да устройват всички. Като начало, всички трябва да се успокоят, да изразят своите емоционални потребности и да предложат различни варианти за решаване на проблема. След като се изслушат един друг, всичко става доста по-просто. Първо трябва да се изясни същността на конфликта, като се установи къде точно сблъсъка на интереси. После потърсете изход от ситуацията, като вземете предвид интересите и на двете страни и желанието на родителите и потребностите на младия човек.

Отношенията между родители и тийнейджъри

Отношенията между родител и тийнейджър, обикновено навлизат в един кризисен период, тъй като това е етапът, когато доскорошното дете на мама и тати вече достига възраст, в която се ускорява неговото развитие във физически и чисто психологичен план. В резултат на това развитие, вече порасналите деца търсят различни нови методи на развлечения и начин на живот, което се отнася до тяхната свобода и до отговорността на родителите доколко трябва да се разпростира предоставената от тях свобода.

Родители

В отношенията си със своите деца, родителите, освен че се стараят да бъдат отговорни, те обикновено търсят да наложат и своя авторитет в отношенията си с децата, което може да доведе до конфликт, ако отношенията между родител и дете са прекалено императивни. Има различни типове родители, такива които дават повече свобода, такива които ограничават до максимум свободата на техните деца, такива, които използват различни подходи до осъществяването на споменатите мерки, но във всеки случай обикновено се касае до една и съща цел – предпазване на детето от нещо лошо и осигуряването му на спокойна и нормална среда на развитие.

Конфликти

В зависимост от двустранните  отношения между родители и тийнейджъри, се проявяват различни по форма конфликти между двете страни. Те най-често са свързани със стремежа на родителите да продължават да владеят вече установения контрол, изразяващ се в това, децата им стриктно да ги слушат, да не прекаляват със свободата си и самоинициативата, от другата страна, обаче стремежът е точно в обратна посока, а именно установяване на нови форми на поведение от страна на детето към родителя, свързано с повече свобода, опити за демонстриране на зрялост и т.н. Тинейджърското съсловие е всеизвестно с буйния си нрав и бунтарското си поведение. Това най-вече се отразява върху семейната среда, колкото и странно да звучи. Какво имам предвид ли? Ами кого бихме обвинили за половината безредици в живота ни, като изключим обобщителното „целия свят”? Те не ни пускат до късно, дават ни малко джобни, следят с кого излизаме, как се обличаме, какво се случва в живота ни. Изискват обяснение за всяка наша дума или постъпка и така нататък, и така нататък. Защо се получава това и какво можем да направим, за да предотвратим неприязънта си към отношението им? За да искаме те да ни разбират и подкрепят, ние на свой ред трябва да им изложим нещата така както са, за да се реализира контактът. Уважението поражда уважение, любовта – любов, за да се чувстваме ние спокойни, сигурни, обичани, разбирани и подкрепяни, трябва да махнем маската на непукисти и да се разкрием пред най-близките си хора. Защото те никога няма да ни предадат, изоставят, смачкат емоционално и наранят. Или поне не от лоши чувства и нарочно.

 

Как да решаваме проблеми заедно с децата си

Ние родителите сме първите и до голяма степен сме единствените, които трябва да научим децата си как да се справят със своя гняв и агресивно поведение. За съжаление няма училище за родители, а има житейска академия, където обучението струва изключително скъпо – живота, здравето и спокойствието на децата ни и грешките, които допускаме не винаги можем да променим на „поправителна сесия”.

Да научим децата си да се справят с гнева си, да ги накараме да се чувстват истински обичани и подкрепяни, да ги насочим към вярната посока – това са само част от задачите, които трябва да решаваме ние родителите, за да сме спокойни за утрешния им ден.

Няма лоши деца. Има родители, които не знаят и не искат да се грижат за децата си. Поведението на децата е резултат от грешни записи в най-ранното им детство. Във вашият дом децата се научават на най-значимите неща в живота – не само от това, което казвате, а често и от това което неизречено. Не само от това, което правите, но и от това, което оставяте ненаправено.

Ние като родител трябва да подкрепяме децата си да следват мечтите си, да не се огъват пред трудностите, да вярват със собствените си сили и да вървят напред.

Децата ще се учат не само от това което казвате, но и от това което правите. Те ще се научат да правят разлика между това което искат и това от което се нуждаят и ще имат увереността да задоволяват част от тези желания със собствените си усилия.

Трудно е, да бъдеш родител, още повече като никой не те е учил на това. Какви да бъдем с децата си? Как да бъдем добри? Кога да бъдем твърди? За някои родители е лесно да бъдат добри, но им е трудно да бъдат твърди. Строгостта и мекостта не помагат на децата да изградят умения, които да ги направят щастливи, способни, уверени млади хора. Формулата, която създава способни млади хора е баланс от внимание и твърдост. Твърдостта означава прилагане на принципите на отглеждането с увереност, а вниманието предполага запазване на уважението и достойнството, както на родителите, така и на детето.

Как да се държим когато децата ни грешат? В никакъв случай да не се нахвърляме върху тях. По-скоро в момента на афект можем само да си уговорим друг ден и час, в който да поговорим – тогава, когато и ние и детето не сме подвластни на емоциите.

В заключение нека се опитаме да изградим усет у децата ни към дребните неща в живота, да ги научим да се вглеждат в детайлите – само така ще усетят пълнотата на истинските неща, аромата и цветността на живота.

Независимо дали сме възрастни или деца, трябва да се научим да се извисяваме. Животът ни поднася изненади и ние попадаме  в ситуациите, в които не винаги можем да се владеем, ситуации, в които си изпускаме нервите, и нараняваме някого, най-често хората, които най-много обичаме и които на-малко заслужават това. Колкото по-бързо можем да осъзнаем грешката си и помолим за извинение, толкова е по-добре.

Кое е добро и кое не е? Как да научим децата да постъпват правилно без да вредят на себе си и на околните?

С вяра в децата ни и в нас самите можем  да се учим от грешките си.

Това да имаме вяра в децата си, съвсем не означава, че те са готови непременно да се справят сами в живота. Те се нуждаят от нашата безусловна любов, подкрепа и помощ, за да се учат на умения за живота. Когато имаме вяра не се нуждаем  от контрол и наказания. Вярата ни дава търпение да учим, чрез такива могъщи методи като общото разрешаване на проблемите, последователността в нашите действия. Те ще станат достойни хора, защото имат добър пример.

И на двете страни им е нужно повече търпение, желание и воля за това.

 

Как да разговаряме с тийнеджъра, така че да бъдем чути

Познато ли ви е постоянното сърдене на вашия тийнеджър? Най-голямото предизвикателство за него е да открие съмишленици, приятели и въобще хора, които да го разбират. Тийнейдвърските години са времето, в което детето е най-чувствително и уязвимо. И все пак, не се предавайте и се опитайте да покорите „самотния остров”, който обитава вашето дете. Покажете му,че именно вие, родителите му, сте хората, които най-добре могат да му влезнат в положението. Ето няколко съвета как да стане това.

Не избягвайте темите табу. Говорете свободно с детето си за секс, наркотици, любов, бременност, престъпност, алкохол. Не живейте в заблудата, че това ще ги подтикне да тръгнат по лош път. Напротив, ще покажете на детето си, че въпреки възрастовата разлика между вас, се интересувате от едни и същи неща.

Споделяйте с детето си личните си изживявания.

Не критикувайте, а влизайте в положение. Никой не обича критиката и в редки случаи тя е помогнала някому.. Оставете детето да бъде самостоятелно. Не го следете. Няма как винаги да бдите над него. Покажете, че му имате доверие. Това ще го накара да бъде малко по-отговорен и ще се старае да оправдае доверието и очакванията ви.. Не сравнявайте детето си с негови приятели, братя или сестри. Опитайте се да разберете, че всеки човек е различен и има своите плюсове и минуси. Отделяйте повече време на детето си. Покажете интерес към живота му и дейностите, с които се занимава. Внимавайте обаче да не станете досадни. Важно е детето ви да получава емоционална подкрепа от вас и да знае, че се гордеете с него. Показвайте силната си любов и привързаност открито и често. Наблюдавайте какво гледат, слушат или четат децата ви. Така ще имате повече теми за разговори. А детето ви ще комуникира по-свободно с вас, когато сте засегнали негова любима тема. Хранете се заедно възможно най-често. Това ще подобри комуникацията между вас и децата. Изслушвайте децата си. Щом са започнали да ви говорят нещо с интерес, не ги прекъсвайте. Поддържайте връзка. Емоционална връзка е всичко. Тя се получава чрез разбирателство. За да постигнете съгласие, фокусирайте се върху нещо, което може да оцените в сина или дъщеря си. Слушайте. Преди да можете да бъдете добър слушател, трябва да искате да получите повече информация. Когато слушате, без да сте се хванали за собствената си гледна точка като единствената вярна, ще бъдете по-отворена и по-малко отбранителна. Слушайте съзнателно и внимателно, без да прекъсвате. Бъдете съпричастни. Много спорове и много горчивина ще бъдат избегнати, ако се постараете да „стъпите в обувките на детето си”, да научите как то възприема ситуацията. И веднага проявете съпричастност. Утвърждавайте. Утвърждавайте мислите, чувствата  или оплакванията на вашият тийнейджър; това не означава да се съгласявате с тях. Децата трябва да чувстват, че са чути, така че да разберат, че е безопасно да разговарят с вас. Съпричастността, заедно с утвърждаването, по магически начин се превръща в оздравяващ балсам за детето в трудни моменти. Дори и най-трудните тийнейджъри ще започнат да поддават и да изоставят пълната съпротива. Изисквайте с уважение. Обучавайки детето да постига успех, трябва да наблегнете на изискванията, вместо на заповедите. Изискването ее молба към някого да направи нещо. Ако заповядвате, може да се окажете в неизгодно положение – ако заповедта е отхвърлена, това ще навреди на връзката ви с детето. Лъжите и противоречивите послания, крещенето и авторитарното отношението, насаждането на чувството за вина, прекомерното критикуване, заплахите с наказания – всичко това води до ограничаване на съзидателността у малкия човек. Човек все повече се затруднява да изразява своята истина, премълчава собственото си мнение дори когато е убеден в правотата си, не се осмелява да даде израз на чувствата си. Превръща се в интровертна и стеснителна личност. Самовглъбява се и се затваря за света. Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си и точно по тази причина е много важно да наблюдаваме и осъзнаваме начина, по който взаимодействаме с околните, какво точно правим и какъв пример даваме на тези, които се учат от нас. Ако е необходимо да се постараем да променим или развием качествата, които след това децата ни ще продължат и приложат.

Агресивност и хиперактивност на родителите към детето

Последици от насилието над детето

Детското насилие се среща при момчетата и момичетата от различни възрасти и етнически групи. Броят на децата преживели насилие или неглижиране нараства и като последица е свързано със значителни емоционални проблеми и психиатрични симптоми. Децата, които са били подложени на физическо или сексуално насилие могат да страдат от различни психиатрични нарушения, включващи тревожност, агресивно поведение, параноидни състояния, посттравматично стресово разстройство, депресивни състояния и повишен риск от самоубийство. Смята се също така, че насилието повишава риска от появата на психиатричнни симптоми при раними към психични заболявания деца, т.е може да играе ролята на отключващ фактор за появата на психично разтройство. Деца на родители, боледуващи от психично заболяване, върху които се упражнява насилие с по-голяма вероятност могат да развият психиатрични симптоми, отколкото ако не са били подложени на насилие. При деца, които са били малтретирани се съобщава за повишаване на риска от прояви на лоша себеоценка, депресивност, дисоциативни разстройства, злоупотреба с психоактивни вещества.

Физическо насилие

Последиците от физическо насилие в близък и по-далечен план, от гледна точка на поведенчески промени са проявите на импулсивност, хиперактивност, депресивност, поведенчески разстройства – децата, подложени на физическо малтретиране често имат прояви на агресивност, като следствие на трудността им да вербализират своите чувства и склонността да ги изразяват чрез физически прояви. Други поведенчески прояви са обучителните затруднения, злоупотребата с психоактивни вещества, лошата самооценка, затруднения в общуването и изоставяне в психологическото развитие.

Пренебрегване на детето

Ефектите на пренебрегването на детето са за трудно изграждане на връзки с хората, нарушена самооценка, лош самоконтрол, липса на постоянство и ентусиазъм в обучителните задачи. Те са по-зависими с липса на интерес по време на предучилищния период. В началните класове имат проблеми с концентрацията и вниманието, ниска самоувереност и самооценка. Те често са социално изолирани, с намален когнитивен капацитет, избягващо емоционален контакт поведение, депресивност и агресивно поведение.

Смята се, че деца, които са свидетели на насилие между родителите също са в групата на неглижираните деца. Децата свидетели на насилие между родителите са с признаци на сепарационна тревожност, нарушения в съня, тревожност и лесно отдръпващи се при конфликт, с намалена социална компетентност. Децата свидетели на насилие между родителите са с повишен риск от това да станат самите те насилници или да бъдат жертва на насилие като възрастни.

Агресивни прояви

Агресивни прояви, антисоциално поведение и лош контрол над импулсите са често срещани при случаи на сексуално насилие. Обикновено агресията е насочена срещу родителите.

Други чести симптоми са нарушените интерперсонални взаимоотношения липса на социални умения, социално оттегляне.

В заключение изхода и последиците от детското насилие зависят от много фактори. Това са например степента на насилие, продължителността, вида насилие, ранимостта на детето, възрастта, на която е започнало насилието, природата на взаимоотношенията между жертвата и насилник, наличието на подкрепяща среда след прекратяването на насилието. С най-добра прогноза са случаите, при които децата са неувредени когнитивно, насилието се разпознае и прекрати в най-ранна фаза и когато цялото семейство участва активно в лечебния процес.

 

Детето трябва да се приучава към труд от най-ранно детство

По-малките възприемат работата като игра. Колкото повече осъзнават ползата за цялото семейство, толкова са по-горди и по-старателни – особено, ако получат похвали. Децата в училищна възраст биха могли да изпълняват някои домашни задължения, те са напълно по силите им. Когато давате задача, не забравяйте да уверите детето, че вярвате в способностите му да я свърши.

Длъжни ли сме да позволяваме на детето да помага вкъщи? Да, непременно, особено ако то я предлага доброволно. Иначе рискувате да загуби интерес. Даже и да я предлага не навреме и на на място, не я отхвърляйте, а само я отложете. Ако детето има желание да свърши нещо, което не е по силите му, насочете вниманието му към друго по-леко, но не го омаловажавайте. Например – няма да му позволите да забие гвоздей, но може да подбере необходимия размер. Няма да му позволите да нареже продуктите за обяда, но може да ги измие и подреди на масата.

На каква възраст може да се включва в домакинската работа?

Едва проходили, децата вече се опитват да подражават на възрастните. Можете да се възползвате от това при разтребването на стаите, постепенно приучавайте детето къде и как да подрежда играчките си. На година и половина то е в състояние, по молба на възрастен да донесе или отнесе конкретна вещ, като дори я оставя на точното място. След като изпълни това, похвалете го! Ако не успее, не му се карайте. С такива „игри” то не само си създава навици, но и развива паметта си. След навършване на втората година, можете да започнете да го учите да подрежда дрехите си преди сън, използвайки елементите на игра. На три по възможностите му са и по-сложни действия: да полива цветята, да обира прах, да измие чашките от кафе. Родителите трябва да знаят, че първите опити ще са най-вероятно неуспешни, но с времето детето ще придобие умения. След третата година децата наблюдават какво се случва из дома и тази наблюдателност не бива да се пренебрегва. С всяка нова и по-сложна задача, детето ще става все по-гордо и уверено.

Как да привлечем детето към домакинската работа, ако не желае?

Когато детето е съвсем малко, то с удоволствие изпълнява всички молби на родителите, но прекрачвайки в четвъртата си година, може да започне да проявява упорство, да капризничи и да отказва каквото и да е. В такъв случай родителите не бива да повишават тон или да наказват. Трябва да помнят, че детето прави нещо против волята си само тогава, когато това му е изгодно или под страх от наказание. За да свърши нещо по дома, на детето трябва да се напомня тактично. Можете да си служите с играчки или картинки като мотивация, да ги обещаете като награда. Но не за конкретната работа, а с изтичането на определен срок: „Тази седмица или следващия уикенд ще отидем за нова книжка.” В никакъв случай не допускайте комерсиализиране на отношенията ви с детето.

При завършване на определено задължение му благодарете, подчертавайки важността на това, което е свършил. Всички родители искат в детската стая да цари ред, за него да се грижи самото дете и то без особено напомняне. Това е напълно реално желание, ако за неговото осъществяване приложите известни усилия.

Колкото по-рано приучите детето към ред, толкова по-добре. На шестгодишното дете вече е доста сложно да му бъде обяснено защо по-рано е можело да си разхвърля играчките и книжките, а сега – не. Най-добрият метод на обучение в дадения случай е личният пример на родителите. Не разчитайте, че вашето дете, гледайки на разхвърляните из цялото жилище вещи, ще започне прилежно да подрежда своите. Естествено, има и изключения от това правило. Колкото е по-малко детето, толкова е по-лесно да бъде научено на ред чрез използването на игрови елементи. Преди да го сложите да си легне му обяснете, че всички играчки и книжки също искат да се скрият в уютните си креватчета-кутийки. На първо време то ще има нужда от вашата помощ. Най-важното е да превърнете вечерното  прибиране в ритуал и да не го отменяте при никакви обстоятелства. В никакъв случай не трябва да заплашвате детето, за да не ви се наложи да се борите с нощните му страхове дълго време.

 

Ако искате детето ви да се развива – играйте заедно

Връзката „родител-дете” е изключително важна за развитието и възпитанието на подрастващите. Модерните играчки, детският център и атракционите не могат да компенсират, нито заменят времето, прекарано в игри с родители.

Най-добрият начин родителите да изградят интелектуални способности у децата си и да им помогнат да израснат като пълноправни възрастни е да играят с тях!

Подобен род игри са най-добрата стратегия за родителите. „Изграждането на здрава връзка с възрастните е от основно значение за детето.” „А това лесно може да бъде постигнато като играете с детето си.”

Родителите не бива да забравят, че връзката с детето е много ценна и е необходимо да се поддържа във времето.

Колкото повече общувате с детето си, толкова то ще се чувства по-уверено и по-обичано. Игрите са неизменна потребност за децата. Те имат силно възпитателно въздействие, особено когато с тях се дава възможност на детето да прояви активно своите способности. С детето трябва максимално да се общува и играе, да бъде подкрепяно в изграждането на неговото Аз. Всичко това е от изключително значение за бъдещото формиране и изграждане на личността. Особено място в процеса на умственото развитие имат игрите от ранното и предучилищното детство. Играта формира не само интелекта на детето, тя му помага да решава своите емоционални или социални проблеми. Играейки с родителите си, детето може да научи много за взаимоотношенията между хората и за своите собствени емоции. В играта те често търсят преценката и одобрението на възрастните, като по този начин в детското съзнание се развиват представите за ценности от типа на добро и зло, правилно и грешно.

Важно е всички родители да осъзнават какво огромно значение има съвместната игра с децата им. Възможностите за обучение се формират в най-ранните години от живота и умението на детето да учи започва с положителното взаимодействие с възрастните.

 

Да наказваме или да не наказваме? Алтернативи на наказанието

Има алтернативи на наказанието, които са по-добри в дългосрочен аспект.

Най-добрият начин да се намалят проявите на лошо поведение е да има изобилие от поощрения за добро поведение. Наказанието под форма на неприятни последици може да стопира лошото поведение, но то често има нежелани странични ефекти. Наказанието включва проява на агресивно поведение от страна на възрастния – поведение, на което толкова много се противопоставяме у децата.

Думата „наказание” обикновено включва нанасяне на някакъв вид нараняване. В семейството такова наказание често се практикува чрез пляскане на децата. Относителната полза и/или вреда на подобно наказание е под въпрос и със сигурност трябва да се има предвид индивидуалната култура на семейството и средата, от която то е част.

Да отделим по-специално внимание на компютърните игри и гледането на телевизия.

Човек, увлечен в някаква игра с „престрелки” например, не тренира способностите на психиката си и своите собствени реакции, а просто усвоява тънкостите на компютърната игра. Това е много удобна позиция – не се налага да се отчита пред никого, не трябва да обяснява нищо на никого и дори не е нужно да разбира докрай какво се случва.

Освен всичко друго агресивните игри помагат на човек да изхвърли излишния адреналин. Но ако тази игра продължи по-дълго, ако превиши нормалното време, става точно обратното – същият този хормон на агресията започва да се натрупва и детето може да се превърне в неуправляемо.

Затова скъпи родители, непременно поощрявайте „подвижните” игри

Много е хубаво детето ви да порита топка с приятелите си. То трябва живо да общува с връстниците си. Не забравяйте да каните неговите съученици у дома, също и да го извеждате сред природата. Възлагайте на децата си различни поръчки – например да свършат нещо у дома – и ги помолете за помощ, за да се почувстват те значими.

Няма полза от насилие при възпитаването на децата.

Резултатът от него е само повърхностен и мимолетен, а в крайна сметка – негативен.

Родителите не винаги осъзнато шляпват детето. В повечето случаи това става, когато изгубват търпение или изпаднат в отчаяние. Понякога те могат да ударят детето само затова, че няколко пъти са му повторили, че това не трябва да се прави, а детето сякаш не ги е чуло. Специалистите ви предлагаме няколко алтернативни методи с далеч по-добри и трайни резултати:

  • Бъдете твърди и търпеливи – детето със сигурност ще ви чуе, ако говорите твърдо, но не с повишен тон.
  • Направете пауза – ако съобщите на детето си, че сега вие сте много сърдити и затова ще се върнете към този проблем по-късно, то в това няма нищо лошо. По-добре е да отложите за няколко минути разговора и да се успокоите, отколкото да приложите сила.
  • Учете децата си – вместо да наказвате детето за някаква постъпка, съобщете му, че не би харесва, когато то прави дадени неща и го помолете те да не се повтарят.
  • Бъдете позитивно настроени
  • Обяснявайте на детето, а не го заплашвайте – кратко обяснете на детето защо то трябва да се държи по този начин, а не по друг и какво може да стане, ако той не се държи правилно.
  • Стимулирайте детето
  • Бъдете гъвкави – ако детето ви попита нещо, бъдете гъвкави, опитайте се да намерите решение, което би удовлетворило и двамата
  • Бъдете по-умните – ако някой от методите не се е оказал успешен, намерете друго решение на въпроса
  • Сдържайте своята злоба – ако се отнасяте със злоба към детето си, ще го научите и то да постъпва така със своите деца, а и с всички около него.

 

 

Етикет: Защо добрите маниери са толкова важни?

Добрите маниери са предоставка за успех, затова тази задача е една от основните, с които трябва да се справят родителите.

Всички правила за добри обноски се основават върху уважението към личността в общуването. Потребността от общуване е еволюционно заложена у детето. Счита се, че усмивката е началото на неговото емоционално и социално развитие. От най-ранна детска възраст, чак до дълбока старост, умението за правилно общуване с околните предопределя житейския път на човека. Запознаването на детето с етичните норми е задача на родителите. Да го възпитаваме на добри обноски означава да го научим как да общува правилно с другите, как да се държи на различни места и в различни ситуации, как да владее правилата на културното поведение. Изграждането на добри маниери е част от цялостния възпитателен процес. Има теория, че деца, които са привикнали с внимание и грижа, проявяват по-голяма склонност към такова поведение. Всички сме чували за значението на първите седем години от живота. Не ги пропускайте!

Никога не е прекалено рано да започнете да учите детето си на основните добри обноски, които ще му помогнат да се държи възпитано, любезно и с нужното уважение към околните. Когато видите, че то започва да възприема и имитира поведението ви, значи е време да почнете с малките лекции за добри маниери. Умелите родители знаят, че за да придобие детето определен навик, е нужно да мине време. Опитвайте се постоянно да му „налагате” доброто поведение, като показвате и повтаряте как трябва да се държи в отделните ситуации. Обикновено на година и половина детето вече казва първите си думи и ви имитира, прави опити да се храни само с лъжичка, опознава заобикалящия го свят и наблюдава с огромна любопитност всичко, случващо се около него. Нека първите думи, на които го научите, бъдат вежливи.

  • Давайте добър пример! Няма как да се очаква учтивост от детето, ако самите родители не са учтиви. Детето ще запомни най-добре не думите, с които го научите, а делата ви в негово присъствие.
  • Възпитаването на добри обноски трябва да бъде съобразено с възрастта на детето, учете го на периоди, тъй като неговото разбиране и умения се развиват.
  • Във всеки език има строго установени изрази, които се употребяват в определена обстановка и по определен повод. Те са свързани с правилата за речево поведение и съставят т.нар. речеви етикет.
  • Езикът на тялото е нашето поведение при общуването без думи. Проява на добри обноски чрез езикът на тялото са: ръкуването при запознаване, отварянето на вратата и наместването на стола на някой друг, отстъпването на място на по-възрастен човек, правенето на път, изправянето в знак на уважение и т.н. Те са също толкова важни, колкото и речевият етикет. Най-добрият начин да научим на тях детето е като ги вършим ние самите. Детето трябва да се научи как да се ръкува, как да поздравява, да показва уважение към възрастните хора, да се държи спокойно на публични места и да избягва да прекъсва чужд разговор.
  • Също така трябва да се научи да не си играе с вещите на другите хора, освен ако не получи специално разрешение за същото. Избягвайте да игнорирате лошото поведение или да чакате твърде дълго, за да говорите за това. Коригирайте винаги, когато дететп ви наруши етикета. Върнете се по-късно към случилото се, когато сте насаме, и дискутирайте задълбочено поведението му, за да разбере то как да се държи за в бъдеще. Правете му забележки, ако не се държи добре. Обсъждайте поведението на другите и му посочвайте хора, които са пример за добри обноски.

Направете възприемането на добрите обноски лесно и приятно за детето. Никога не повишавайте тон, без да бъдете търпеливи, както и с всеки друг етап от възпитанието му и не оставяйте без внимание и поощрение доброто му поведение.

 

Идентичността на детето

Навярно в най-скромните си мечти за бъдещето на своето дете сте го виждали като самостоятелна, инициативна, комуникативна, интелектуално развита личност. И още по-смело – може би го виждате да ръководи фирма, а защо не и да управлява държавата! Ако искате вашите мечти да се сбъднат поне мъничко, то не губете време. Всички тези качества се формират още в предучилищна възраст.

Самосъзнанието на детето се заражда в предучилищна възраст – то е в състояние да изгради представа за себе си (Аз-образ), която включва някои лични качества и способности. Детето в тази възраст изпитва потребност да опознае своите чувства, своите желания и възможности.

Дете с добро самочувствие. В тази група децата смятат, че могат всичко, не се вслушват в съветите на възрастните и поради това често грешат и не достигат до желания резултат.

У другата група деца е развито ниското самочувствие – те смятат, че не са в състояние да извършат сами каквато и да е дейност и да я доведат до успешен резултат. Готови са да се откажат от действията си и поради това не могат да достигнат самостоятелно до определен резултат.

Доброто самочувствие кара детето да се стреми към нова цел с голяма надежда и ентусиазъм.

Помогнете на детето да опознае себе си. Помогнете на своето дете да развие реално чувство за собствената си личност. Научете го как да постига желаните резултати. Без съмнение всяко дете се нуждае да осъзнае принадлежността си към определен пол и всички последици от това. Така ние ще облекчим неговото поведение, когато стане по-голямо. Детето живее в един свой свят (свят на вълшебства и чудеса, а може би и на неоправдани страхове) и изпитва голяма потребност да го сподели с някого.

В детето трябва да се възпитават волевите черти на характера:

Организираност – умение на детето предварително да обмисля и планира постъпките и действията си.

Самоорганизираност – умение на детето само да организира своите игри и дейности.

Инициативност – черта на характера, която се проявява в самостоятелно поставяне на задачи. Инициативността зависи от това какви вътрешни потребности са изградили родителите и учителите у децата.

Дисциплинираност – възпитанието на тази черта дава възможност на детето да изпълни точно поставена задача от възрастните.

Трудолюбие – нравствена черта на характера, изразена в стремежа да се прави онова, което правят „големите”. Този мотив е толкова силен, че само грубите грешки на родителите и учителите могат да доведат до отрицателно отношение към труда.

Хуманизъм – нравствена черта на характера, изразена в състрадание, взаимна отстъпчивост, културни обръщения, радост от успехите на другите деца.

Критичност, самокритичност и скромност – нравствени черти на характера, изразени чрез отношението на детето към действията на другите деца и към собствените действия.

Честност и правдивост – тези нравствени черти на характера имат за цел да се преживеят чувствата на удовлетворение от себе си, когато постъпват честно и правдиво спрямо другите.

Справедливост нравствено качество на характера, което дава възможност на детето да прави вярна оценка на нравствените постъпки и на мотивите, от които са продиктувани те. Нравствените черти на характера съставляват основното съдържание на детската личност. Към тях могат да се отнесат още родолюбието, достойнството, чувството за дълг и отговорност, срам и вина.

 

Конфликти родители – деца

Сблъсъкът на поколенията е нещо непреходно! Той е съществувал преди нас, ще съществува и след нас, не зависи от доходите ни, от възпитанието ни, от приятелите ни… Най-силно зависи от прогреса и развитието на обществото, към което принадлежим, защото те отдалечават поколенията едно от друго. Зависи от нас дотолкова, доколкото сме свободни да го осъзнаем и смекчим. Това е явление, с което всеки човек се сблъсква, рано или късно. При някои хора си остава само явление, при други се превръща в проблем.

Разграничават се два, най-общи, вида сблъсък на поколения. Ако, условно разделим подоколенията, които водят (не)мирно съвместно съществуване, на три-деца, родители и баба+дядо – то видовете са следните:

  • Сблъсък между родители и деца, или „близки срещи от първи вид”
  • Сблъсък между баба и дядо и деца, или „близки срещи от втори вид”

Но всички пропускат нещо много много съществено за отношенията родители-деца и овладяването на конфликта – посоката!

Родителят обича детето си по един начин, а детето родителя си – по друг.

Родителят казва: „Аз го обичам, а той…”

Детето казва: „Той ме обича, а не ме разбира…”

Тук е разковничето!

  • Родителят е този, който трябва да се съобразява с децата си, а не обратното!
  • Родителят трябва да обяснява и напътства, а не да заповядва и изисква!
  • Родителят трябва да дава примери, а не указания!
  • Родителят трябва да подкрепя децата си безусловно, независимо от това дали ще е съгласен с постъпките им или не!
  • Родителят трябва да се стреми да предпазва децата си, без да ги ограничава!
  • Родителят трябва да дава на децата си, за да имат и те какво да дадат на своите!
  • Родителите трябва да уважава децата си, защото така ги учи на самоуважение!
  • Само човек, научен на самоуважение, уважава другите хора, в т.ч. и родителите си!

Постъпвайки по този начин, родителят изгражда в децата си не само чувство за отговорност, самостоятелност и самоуважение, а нещо много по-ценно за отношенията им – доверие!

Родители, които са изградили доверие у децата си, по-рядко стигат до проблеми с тях и почти не се стига до сблъсък, защото не се нарушава комуникацията. Тя тече непрекъснато и двустранно, и родителите винаги са „в течение” с това, което се случва с децата им и успяват да бъдат „в час” с променените възгледи на следващото поколение.

Този „конфликт от първия вид” се овладява и преживява по-лесно, в сравнение с другия „конфликт от втория вид”, в който вече са намесени и децата ни. Тогава ние се оказваме в средата и трябва да намерим баланса между това да браним интересите на децата си, да защитаваме възгледите си за света и възпитанието на собствените си деца и да не обидим родителите си.

Но знайте, че всеки конфликт, всяка кавга, всеки удар по самолюбието, всяка лъжа – оставя в душата незрими следи за цял живот.

 

Малкият немирник

Хленчене, инатене, дори лоши думи… дали това показва, че детето ви се е превърнало в хулиган? Всяка майка рано или късно се сблъсква с детските пакости. Без значение е дали малчуганът рисува с маркери върху тапетите в хола, или ще откаже категорично да се облече, за да отиде на ясла. Родителите са безсилни, когато малкият запъртък категорично отказва да прави това, което искат от него. Осъзнало своята важност, детето иска да му угаждате и да се съобразявате с неговите желания, независимо колко нелогични изглеждат те.

Защо не слуша? Много са причините за непослушанието. Вече все по-рядко родителите прибягват до наказания, когато малчуганът се инати. Добре е да анализирате какво е довело до лошото поведение и да се промените така, че и детето да ви отвърне само с усмивка и съгласие. В много случаи то не слуша, защото не може да понесе натиска, който оказвате върху него. Често родители имат прекалено големи изисквания и се отнасят към отрочето си като към възрастен. Обикновено то не може да прецени правилно дадена ситуация и реакцията му е първосигнална. Друга причина за непослушанието е желанието на родителите да командват. Детето държи да се вслушвате в неговите идеи, а строгият ви тон често го дразни. Потънали в забързаното ежедневие, мама и татко не обръщат достатъчно внимание на детето си и то има чувството, че никой не го обича и че е изоставено. Това е причина постоянно да прави пакости, за да привлече вниманието на родителите си. Още по-лошо става, ако те постоянно се карат. Така малкото жиее в постоянна несигурност и се страхува, че този гняв ще се насочи към него. Лошото му поведение е защитна реакция от атмосферата у дома. Малките деца имат постоянна нужда вниманието им да се ангажира с нещо интересно и ново. Не се учудвайте, ако малкото човече стане много лошо, когато родите второ дете. Появата на нов член на семейството предизвика ревност у мъничето. То трудно понася конкуренция на бебето, което поглъща цялото внимание на мама, и реагира, като хвърля шишетата за вода на пода, размазва крема след баня по мебелите или тайно щипе бебето, така че то да заплаче силно. Повечето родители не осъзнават, че по-голямото дете ревнува и затова е толкова непослушно. В много случаи гневът му се насочва към майката, защото тя вече не му обръща толкова внимание, а повече се грижи за бебето. Има ли решение? Ако причината за агресията неа детето е ревността, лесно може да се справите с този проблем. Направете по-голямото дете съпричастно с всичко, което се случва у дома. Започнете още през бременността, като го водите на прегледа с ехограф или на пазар. Винаги, когато купувате нещо за бебето, вземайте и по-голямото дете. След раждането се опитайте да го въвличате в грижите за новороденото. Само така ще му помогнете постепенно да преодолее ревността си. Важно е да не се поддавате на провокации. Малкото прави пакости само за да види как ще реагирате и дали ще се ядосате. По такъв начин то постига желанието си да привлече вниманието ви и дори може да плаче с глас, за да го утешите. Направете това, което то най-малко очаква  – дори когато щурее наоколо, прегърнете го и го преласкайте. То със сигурност ще се смути от поведението ви. Разбира се, за някои деца да ядосват мама  е много по-интересно, дори и от най-новия модел количка. За да предотвратите това, редовно отделяйте време за игри с детето. По-често му давайте възможности да взема решения заедно с вас. От значение е да му осигурявате постоянни занимания. И не на последно място – научете се да приемате спокойно пристъпите на инат и не капитулирайте пред плача. Глезльото. Няколко са основните грешки, които родителите допускат във възпитанието на детето си, и то се превръща в истински глезльо. Ако обръщате внимание на малкото само когато се тръшка и плаче, му показвате, че непослушанието е идеален начин да привлече вниманието ви. Не търсете отговорност от детето. Важно е да поставяте ясни граници, до които то може да стига. Когато ги прекрачи, трябва да има някакво наказание. Ако не го направите, детето ще разбере, че дори и да се държи като хулиган, нищо няма да му се случи. Не го хвалете и окуражавайте. Детето бързо разбира, че родителите му обръщат повече внимание, ако прави пакости, а ако си играе кротко, не се занимават с него. Ето защо е важно постоянно да го насърчавате.

 

Моето дете ме лъже. Как да се справим с юношеските лъжи?

Когато детето лъже!!!

От шест до осем години

Какво да очакваме на тази възраст? Колкото повече порастват, толкова по-изкусни и не така наивни стават детските лъжи. Не е задължително обаче всяка една лъжа да е осъдителна. На тази възраст много лъжи са породени от емоционални и свързани с разтежа тревоги в малкия човек – такива като нуждата да бъде важен или желанието да споделя нечии чувства. Добрата новина е, че вашето дете ясно осъзнава разликата между правилно и грешно, иначе не би си правило труда да лъже.

Какво можете да направите? Първо разберете с какво точно си имате работа. Преди да научите детето защо не бива да се лъже, трябва да разберете защо му е било необходимо да изкриви истината.

Преувеличените истории. Ако преувеличава толкова много своите истории, така че в крайна сметка те се оказват изцяло неверни, може би му липсва самоувереност и така се опитва да изтъкне малко себе си. Възможно е детето да се чувства притиснато от необходимостта да е добро в нещо или да иска да бъде прието в някоя определена група от неговите връстници.

Лъжите за прикритие. Фокусирайте се върху мотива за лъжата, а не върху самият акт на лъжа. Кажете на детето колко сте разочаровани, че то се е опитало да скрие от вас лошата си постъпка. Уверете го, че всеки човек греши и това е допустимо. Неприемливо е обаче човек да не поема отговорност за това, което е направил.

Угодническа лъжа. За вашето дете това е като спускане по течението. То ви казва нещото, което искате да чуете. Дори да ви се струват безобидни, не бива да подминавате тези лъжи, защото ще оставите у детето усещане, че честността не е чак толкова важна.

Не забравяйте „благородните” лъжи. Вие искате детето ви да бъде честен човек, но все пак не толкова, че да изтърсва неща, които нараняват нечии чувства. Обяснете защо е важно да се търси винаги нещо положително, което можете да му казвате.

Защо лъжат? Когато момиченце на шест години казва, че не е счупило вазата, това не е само желание да се избегне наказанието. То просто не е искало да счупи вазата! Да разберете мотивите за лъжите е само началото. За да се продължи по нататък, е полезно да се изясни налице ли е в семейството такава атмосфера, че децата да могат да се явят пред мама или татко и да признаят постъпката си. Ако те знаят, че в отговор на самопризнанието на вината си ще последва гняв и наказание, разбира се, че ще предпочетат да излъжат. Нека вашите въпроси сложат началото на разговор за последствията от лъжата: „Мога ли да ти се доверя, ако не съм убедена в правдивостта на думите ти? Ще ти се доверяват ли приятелите ти?”

Защо мамят? Учениците понякога мамят в играта, за да укрепят поразклатената си самоувереност. В този случай родителите не бива да наказват детето си, когато разберат за измамата – реакцията на връстниците ще бъде по-действено средство. На вас ви остава само да поговорите колко много се озлобяват хората, когато разберат, че са били измамени. И колко вреди сам на себе си човек, когато започне да прибягва до дребни мошеничества, а не използва истинските си качества, за да победи.

КРЯСЪЦИТЕ НЯМА ДА ПОМОГНАТ

Нашите викове и ругатни не карат децата ни да се държат по-добре. Точно обратното – предизвикват у тях агресивност и чувство на противоречие и те започват да се държат по-зле. Най-неприятно е, когато дете престане да реагира на спокойния тон. То така е свикнало мама винаги да крещи, че изобщо не чува тихите забележки. Да се крещи е вредно. Но как да се научим да се сдържаме? Психолозите препоръчват да определите моментите, когато най-често излизате от себе си.. Просто трябва по-разумно да разпределяте времето си, и тогава няма да има поводи за истерични крясъци.

Неуспеваемост в училище

Проблемът с изоставащите и неуспяващи ученици е един от най-сложните за всяка образователна система. Под неуспеваемост се разбира несъответствие между подготовката на учениците и изискванията на учебното съдържание, определени за един значителен отрязък от процеса на обучението. Изоставането е неизпълнение на изискванията, предаване на един междинен етап от отрязъка учебен процес, който служи като временна рамка за определяне на успеваемостта. Изоставането намира израз в неуспеваемостта и сумирането на различни видове изоставане води  към неуспеваемост. Особеностите на тази категория ученици се изразяват чрез следните признаци: Ученикът не може да формулира трудностите на задачите, не може да набележи план на решението, не може да я реши самостоятелно и не може да отговори на въпроси върху даден текст; Ученикът не задава въпроси върху същественото, а от изучаваната материя и не търси допълнителни източници, дори и да ги е посочил учителят; Ученикът се увлича и не е активен в онези моменти, когато се преодоляват интелектуални трудности или се постига практически резултат; Не реагира емоционално на успеха или неуспеха си и не може да даде оценка на работата си;

Не може да обясни целта на упражнението, което извършва; не познава правилата, на които те се подчиняват; не изпълнява точно предписанията, обърква реда им и пропуска определени действия. Не може да възпроизвежда определения на понятия, доказателства, формули и не разбира текста. Върху тази основа се разграничават 3 типа неуспяващи ученици:

  • Тип неуспяващи ученици, за които е характерно ниско качество на мисленето, съчетано с положително отношение към ученето
  • С високо равнище на мисленето, съчетано с отрицателно отношение към ученето
  • С ниско качество на мисленето, съчетано с отрицателно отношение към ученето и с желание за напускане на училището.

Най-общо се приема, че има 3 основни категории причини за изоставане в училище общопедагогически, психофизиологически и социални. Недостатъци в развитието на психичните устройства са липса на познавателен интерес, потребност от знания и навици за учене. Недостатъци в отношението на ученика към себе си, учителите, семейството и др.фактори. Всички тези причини от вътрешен характер предопределят познавателната активност на детето и възможностите му за адаптация в училище. Към външните причини за неуспеваемостта и изоставането се отнасят:

  • Недостатъци в подготовката на учениците поради пропуски във формираните знания и умения
  • Недостатъци на училищните въздействия, които се изразяват в недостатъци на дидактическото и възпитателното въздействие
  • Недостатъци от влиянието  на извънучилищната среда семейство, връстници, културно просветна среда и демографски особености

Причините за изоставането и неуспеваемостта са свързани с позицията на ученика и неговото отношение към учебните ангажименти:

  • Причини, произтичащи от личното отношение на детето – липса на интерес към учението и училището, нежелание за учене, неприемливо поведение, незаинтересованост, бягства от учебни занятия, конфликти със съученици и учители
  • Причини, при които изоставането и неуспеваемостта не зависят непосредствено от обучаемия – лоша възпитателна атмосфера в семейството, негативно отношение на родителите към училището и отделни учители, продължително боледуване, психологически, педагогически и методически грешки от страна на учители, различни недостатъци в процеса на обучение.

Усъвършенстване на урочната работа е от голямо значение за намаляване на неуспеваемостта, изоставането и второгодничеството в съвременното училище. Учителят е длъжен да диференцира домашна работа по вид и степен на трудност – устна, писмена, практическа, графична. Домашната работа трябва да бъде индивидуална, решена у дома или в библиотеката. Формирането на трайни познавателни интереси у децата спомага за повишаване на желанието за учене, възпитава позитивни чувства към училището и учебните дисциплини.

 

Искам да си поговорим по един много важен, според мен, въпрос – за конструктивното взаимодействие между учителя и родителите на ученика.

Хората са общували винаги помежду си, общуват сега и ще общуват в бъдеще. Но общуването на учителя с родителя им своите особености. Тяхното общуване е крачка към взаимното разбиране, доверие, обмен на духовни и емоционални ценности, усвояване на педагогически опит и знания, които учител и родител предават един на друг. Знанията за това какво обкръжава детето, какво го вълнува, от какво се интересува, ще ни помогне да изберем общ начин за въздействие, да съпоставим гледните си точки за възпитанието и да решим противоречията, а оттам възникналите проблеми. А те се случват и то все по-често. Учителите и родителите възпитават детето в специфични условия: Едните – в училище, планомерно, обмислено, а другите – вкъщи, където възпитанието е по-тайнствено и свободно. Достигането до взаимно разбиране между училищните и домашните възпитатели (родители) е сложен и многостранен процес. Общуването е полезно и за двете страни. Учителят вижда в лицето на родителите добри и надеждни помощници в своята работа, а майките и татковците се обогатяват с педагогически идеи, методи и похвати, които ще им бъдат полезни при възпитанието на децата им. За да могат  учителят и родителите да се разбират взаимно, е необходимо взаимно желание за установяване на истината.

Ето някои правила, които бихме могли да спазваме при общуване:

Правило 1: Старайте се да влезете в словесен контакт и да съсредоточите върху себе си вниманието на събеседника. И както е писал Сухомлински: „Мъдрото слово доставя радост, а глупавото и злобното, необмисленото и нетактичното носи беда.” Това са длъжни да знаят и родители, и учители. Интонацията, с която говорим е много важна при установяване на контакт: погледа, жеста, усмивката – са средствата, които ни помагат влезем в контакт. Правило 2:  Уважавайте събеседника. Преди да посъветваш, трябва да разбереш. Когато майката и бащата са настроени агресивно, с цел да се оправдаят пред учителя, те не са способни да го изслушат, да приемат съветите му. А ако и учителят отговори грубо?…На кого е нужно това? Правило 3: Разбирането  трябва да завърши със съвети и готовността на родителите да действат самостоятелно. За да окажем на родителите конструктивна помощ, трябва да им разкрием възможностите на тяхното дете, да ги убедим в необходимостта да се опрат на тях. Правило 4: Придържай се към откритото общуване. Двете страни са длъжни да казват един на друг всичко, което би помогнало да разберат по-добре детето и проблемите, свързани с неговото възпитание. Правило 5: Умей да говориш и слушаш събеседника. Това е едно от най-важните правила на изкуството да общуваш. Лошо е, когато един от събеседниците е настроен отрицателно към срещата, не вижда перспективите от нея, не очаква нищо хубаво и не е настроен да слуша. Дори се стреми да промени ситуацията. Правило 6: Старай се да „отразяваш” мислите и чувствата на събеседника. Може да сравним събеседника с огледало, което отразява чувствата и емоциите, изразени в думи. Правило 7: Не забравяй, че главната цел на общуване е детето. Ако между учителя и родителя съществува неприязън един към друг, то тя трябва да се преодолее в името на детето. Ако не разбере причините за тази неприязън, учителят не може да формира у родителите добронамереност и отговорно отношение към детето. На какво да се опрем при общуването с такива родители? На разум и чувства, и най-вече на заинтересоваността за съдбата на собственото им дете. Учителят трябва да забележи всяка минимална проява на неравнодушие и да я пусне в ход, за да убеди родителя на думи и дела: „Аз искам вашето дете да бъде добре.” Загрижеността, готовността за помощ, добрата дума – това е дъжд след продължителна суша. Това съвсем не са всички правила за общуване, които могат да помогнат на учителя и родителя да се опознаят взаимно. Но си мисля, че ако се постараем да спазваме поне тези, то ще можем по-лесно и успешно да се справим с проблемите, свързани с обучението и възпитанието на децата.

 

Подрастващите

Всички възрастни са били подрастващи, но повечето от тях  отдавна са забравили, Сега вече имат собствени деца, които след определена възраст започват да им поднасят най-разнообразни изненади, не винаги приятни.

Юношеството като период на разрушение и натиск. Освен тези качества, на подрастващите са присъщи честа промяна в настроението и поведението, постоянните колебания в самооценката, ранимостта и неадекватни реакции както в рутинни, така и в други ситуации. Пубертетът е свързан не толкова с психични проблеми, колкото с истинска физиологична буря. Психическите проблеми на преходната възраст имат напълно конкретни причини – промяна в активността на главния мозък. Страховете, излишната агресия, грубостта и раздразнителността са обусловени от повишаването на активността на предаване на нервните импулси в някои части на мозъка. В този период е необходимо много внимателно да се следи физическото състояние на детето и неговата нервна система. Емоционалните и неуравновесени подрастващи с лабилна нервна система като цяло по-трудно преживяват този период, отколкото останалите деца. Това зависи донякъде и от семейството, в което расте детето. Ако то е живяло в строги рамки и са изисквали от него да изпълнява безпрекословно всичко, което му наредят, вероятно ще премине по-трудно през пубертета. От голямо значение са и заниманията на младежите и девойките. Като правило децата, които учат с удоволствие, имат хоби или просто сериозни увлечения по спорт, танци, музика, преминават по-леко през този период. Повечето родители държат да контролират децата си винаги и за всичко. Но на практика тоталният контрол е една от най-грубите грешки в този период. От една страна е невъзможно да осъществите пълен контрол, а от друга е важно да оказвате положително въздействие върху детето си, при това – по-силно от негативните странични влияния. Затова трябва да уважаваме децата си. Добре е възрастните често и дълго да говорят с тях, да обсъждат събитията в семейството, училищния живот, взаимоотношенията с връстниците. В тези разговори – тактично даваме оценки на едно или друго събитие, да подтикваме детето към правилната позиция и вземането на правилното решение. В момента на естественото отделяне на подрастващото дете трябва да успеете да усетите дистанцирането му и да не му дадете възможност да се отдалечи окончателно безвъзвратно.

Винаги можете да намерите общи теми за разговори с децата си. Времето изберете сами – докато правите нещо вкъщи, при разходка по магазините или по време на хранене. Старайте се да не звучите назидателно. Важно е да вслушвате в оплакванията им и да се постараете да ги разберете.

Ето една типична история, споделена от тийнейджър на психолог: „Един от проблемите ми е в пълното отсъствие на взаимно разбирателство между мен и родителите ми! Например, вчера бях в настроение да поседя на компютъра, да послушам музика и да поразмишлявам върху трудностите в училище и личния ми живот. Казах на майка ми, че искам да остана сам! А в отговор тя ми спретна скандал до среднощ, защото не искам да уча. Това е обидно!”

Поведението на майката в този случай е напълно нетактично и непродуктивно. Тя не се е опитала да изясни какво точно иска детето. А стената между подрастващи и родителите им при такива незначителни скандали постепенно нараства.

Пубертетъ е един от най-удивителните, важни и сложни периоди в развитието на човека. Преживяването му е едновременно интересно и тежко. Не е лесно да живееш заедно с тийнейджър, но нямате друг изход, освен да преодолеете тази преходна възраст заедно с вашето дете.

 

Download our Mobile App

There are many variations of passages of Lorem Ipsum available, but the majority have suffered alteration in some form, by injected hummer.

  • Download
  • Download